Свободен софтуер / Принципи

Свободният софтуер е такъв, който можете да използвате както намерите за добре (1), можете да проучвате и да знаете начина му на функциониране (2), можете да го адаптирате за своите специфични нужди (3) и можете да го разпространявате към трети лица (4), без да е необходимо да получавате каквото и да било специално разрешение.

Принципи на свободния софтуер

свободата да го използваш както намериш за добре
свободата да знаеш как функционира софтуерът
свободата да адаптираш за своите специфични нужди
свободата да го разпространяваш към трети лица

Това, че определен софтуер се разпространява безплатно (например Skype), не означава, че този софтуер е свободен. В конкретния пример вие можете да използвате софтуера само за предвидените в лицензното споразумение цели, нямате право да знаете как функционира Skype (това е фирмена тайна на собственика), нямате право да го адаптирате по какъвто и да било начин (софтуерът се ползва само във вида, в който е предоставен), и нямате право да разпространявате свои версии на софтуера (това може да прави само собственикът). На вас ви се забранява да мислите за каквато и да било алтернатива, тъй като това е монополно право на собственика. Вие сте само потребител.

Някои собственици са склонни да покажат изходния код на софтуера (софтуер с публикуван код, какъвто е например WinRaR), но това все още не прави софтуера свободен. Това, че ви е позволено да знаете как функционира софтуерът, не означава, че имате право да го адаптирате за своите специфични нужди или да го споделяте с трети лица. Забраната за адаптиране и споделяне на софтуера не се отчита като проблем от привържениците на софтуера с публикуван код. За тях етичните проблеми отстъпват на заден план пред стремежа за подобряване на технологията – дори и когато тя се държи „в плен“ от собственици, които не зачитат индивидуалността и свободата на хората, и естествената им нужда да споделят помежду си и да си помагат. Подобни забрани осигуряват на собственика на софтуера с публикуван код възможност да заложи допълнителни функции в софтуера (например подаване на статистическа информация за вашето поведение или отказ от възпроизвеждане на нелицензирани музикални файлове – дори и когато те са ваши собствени записи). При софтуера с публикуван код, който обаче не е свободен, вие можете да знаете за тези функции, но нито можете, нито имате право да се освободите от тях.

Технологиите DRM (Digital Rights Management или Управление на цифровите права) са еквивалент на хардуерната концепция „Trusted Computing“ и представляват върхов израз на софтуерната несвобода. DRM-технологиите блокират функционалността на файлове и програми, и отказват достъп до определено съдържание или до някои от възможностите на компютъра. По този начин несвободният софтуер изолира хората един от друг и предоставя на компанията-собственик монополни посреднически права, въвличайки потребителите в зависимост от нейното благоволение. Несвободният софтуер ограничава възможностите на хората да знаят какво се случва в собствените им компютри (те дори нямат право да се опитват да знаят, тъй като това нарушава фирмената тайна на собственика). По този начин на потребителите се забранява всякакъв опит да преодолеят налаганите от разработчика-собственик ограничения на софтуера. Несвободният софтуер превръща естествената човешка потребност на хората да изучават, да споделят помежду си и да си сътрудничат като приятели и партньори в престъпление (тъй като такова поведение засяга авторските права и патентите, притежавани от собственика). Личната инициатива на потребителите се отнема и възможностите за развитие се спъват, тъй като потребителите нямат право да поръчат на избран от тях софтуерен специалист да направи за тях подобрение в софтуера – остава им само да се надяват, че производителят-собственик ще направи това някъде в бъдещето.

Принципи на несвободния софтуер

използваш го само така, както е посочил собственикът
не можеш да знаеш как функционира софтуерът
не можеш да адаптираш за своите специфични нужди
не можеш да го разпространяваш към трети лица

Знаете ли, че алгоритъмът за четене на вашите файлове с разширение .doc е собственост на Microsoft; алгоритъмът за изобразяване на вашите файлове с разширение .psd е собственост на Adobe; алгоритъмът за прослушване на вашите файлове с разширение .mp3 е собственост на Alcatel-Lusent? Ако компаниите-собственици на несвободен софтуер решат, могат да ви забранят да възпроизвеждате собствените си файлове – тъй като никой няма право да използва техните алгоритми за възпроизвеждане без разрешението им! Това означава, че вашето собствено съдържание спира да бъде безусловно ваше, когато за генерирането му използвате несвободен софтуер. Ако компанията-собственик спре да поддържа вашите програми или реши да ги изтегли от пазара, достъпът ви до вашето собствено съдържание може да бъде ограничен. Несвободният софтуер не ви позволява да потърсите софтуерен специалист, който да ви помогне в такава ситуация. Несвободният софтуер ви лишава и от надеждата, че някой някъде ще вложи доброволния си експертен труд за създаването на софтуерна алтернатива и ще сподели резултата като свободен софтуер, за да можете да продължите да ползвате файловете си. Несвободният софтуер забранява полагането на подобен доброволен труд и ви поставя в безалтернативна зависимост от компанията-собственик.

ПРЕДИМСТВА » | ПРЕВКЛЮЧИ! »