Свободно управление / За Internet
Internet започва да се развива през 60-те години на XX в. от Агенцията за сложни изследователски проекти – Advanced Research Projects Agency (ARPA), създадена в началото на 1958 г. към американското Министерство на отбраната. Първоначално е пусната в действие ARPAnet – система от устойчиви компютърни мрежи, имаща за цел осигуряването на надеждна връзка между критично важни обекти от научно-изследователския и военно-отбранителния комплекс на САЩ в случай на кризисно събитие (например ядрен удар), когато конвенционалните връзки може да се прекъснат и отбранителната система на САЩ да бъде дезинтегрирана. По този начин ARPAnet още от самото си начало е изграждана децентрализирано и неутрално – функционирането на която и да било част от нея не стои в зависимост от функционирането на някоя друга част. Благодарение на тази особеност днес internet продължава да се развива като плоска мрежова структура, позволявайки значително повече свобода и независимост от коя да е друга медия.
Единствените общовалидни стандарти, които се налагат за цялата система още от началото, са Internet Protocol (IP) и Domain Name System (DNS). IP-адресите представляват 32-битови номера, обозначаващи конкретните компютърни устройства (като например IP-адреса на нашия сървър „31.13.216.1“). DNS-имената представляват словесен еквивалент на IP-адресите, който е по-разбираем и се помни по-лесно от човека (като например DNS-адреса на нашия web-сайт „www.SwitchFree.eu“). Днес IP и DNS-стандартите, явяващи се основни за интеграцията на internet, се поддържат от Фондация ICANN, която отговаря за internet на базово ниво. В края на 1974 г. към тези стандарти се прибавя и трети – Transmission Control Protocol (TCP), определящ правилата за управление на комуникацията между различните компютърни устройства в internet. Благодарение на това е предоставена възможност системата от мрежи да се разраства практически без ограничения, като напълно различни компютри започват „да се разбират“ помежду си.
От 01.01.1983 г. ARPAnet преминава окончателно към TCP/IP-стандартите и все повече започва да се приближава до облика на internet такъв, какъвто го познаваме днес. През 1988 г. започва включването на комерсиални компании в мрежата, а на 06.08.1991 г. проектът „за световно разпространение на мрежата“ World Wide Web (www.) въвежда визуално разбираемия за обикновените потребители стандарт Hyper Text Markup Language (HTML), който позволява появата на първите web-сайтове с графичен интерфейс, мултимедия и препратки (hypertext). Така започва масовото популяризиране на internet и до средата на 90-те години от XX в. световната мрежа навлиза в практически всяка област от съвременния живот, като предоставя все повече от добре познатите ни услуги: електронна поща, новинарски групи, електронни магазини, моментни съобщения, форумни дискусии, търсещи машини, енциклопедични ресурси, торент-тракери, микро блогове, социални мрежи.
Развитието на internet позволява натрупването на огромни масиви от информация и обменянето на безпрецедентно количество online-съобщения. За краткото си съществуване мрежата се утвърждава като най-голямата и значима медия в света, което превръща internet в ключов източник на статистически данни и на възможности за моделиране, прогнозиране и планиране. От момента, в който технологичните възможности позволяват удостоверяване на автентичността, internet се превръща в пространство, където може да се прави бизнес и да се сключват юридически значими сделки. Не минава много време, преди развитите правителства и междудържавни организации да започнат да осмислят информационните и комуникационните технологии като възможност за качествен скок в управлението на обществените процеси. Появяват се понятия като „електронно управление“, „електронно правителство“, „електронна демокрация“.
Единствените общовалидни стандарти, които се налагат за цялата система още от началото, са Internet Protocol (IP) и Domain Name System (DNS). IP-адресите представляват 32-битови номера, обозначаващи конкретните компютърни устройства (като например IP-адреса на нашия сървър „31.13.216.1“). DNS-имената представляват словесен еквивалент на IP-адресите, който е по-разбираем и се помни по-лесно от човека (като например DNS-адреса на нашия web-сайт „www.SwitchFree.eu“). Днес IP и DNS-стандартите, явяващи се основни за интеграцията на internet, се поддържат от Фондация ICANN, която отговаря за internet на базово ниво. В края на 1974 г. към тези стандарти се прибавя и трети – Transmission Control Protocol (TCP), определящ правилата за управление на комуникацията между различните компютърни устройства в internet. Благодарение на това е предоставена възможност системата от мрежи да се разраства практически без ограничения, като напълно различни компютри започват „да се разбират“ помежду си.От 01.01.1983 г. ARPAnet преминава окончателно към TCP/IP-стандартите и все повече започва да се приближава до облика на internet такъв, какъвто го познаваме днес. През 1988 г. започва включването на комерсиални компании в мрежата, а на 06.08.1991 г. проектът „за световно разпространение на мрежата“ World Wide Web (www.) въвежда визуално разбираемия за обикновените потребители стандарт Hyper Text Markup Language (HTML), който позволява появата на първите web-сайтове с графичен интерфейс, мултимедия и препратки (hypertext). Така започва масовото популяризиране на internet и до средата на 90-те години от XX в. световната мрежа навлиза в практически всяка област от съвременния живот, като предоставя все повече от добре познатите ни услуги: електронна поща, новинарски групи, електронни магазини, моментни съобщения, форумни дискусии, търсещи машини, енциклопедични ресурси, торент-тракери, микро блогове, социални мрежи.Развитието на internet позволява натрупването на огромни масиви от информация и обменянето на безпрецедентно количество online-съобщения. За краткото си съществуване мрежата се утвърждава като най-голямата и значима медия в света, което превръща internet в ключов източник на статистически данни и на възможности за моделиране, прогнозиране и планиране. От момента, в който технологичните възможности позволяват удостоверяване на автентичността, internet се превръща в пространство, където може да се прави бизнес и да се сключват юридически значими сделки. Не минава много време, преди развитите правителства и междудържавни организации да започнат да осмислят информационните и комуникационните технологии като възможност за качествен скок в управлението на обществените процеси. Появяват се понятия като „електронно управление“, „електронно правителство“, „електронна демокрация“.Е-УПРАВЛЕНИЕ » | ТЕРМИНАЛ 4 »
