Свободно управление / E-Управление

Естония дава изключителен пример за успешното внедряване на internet-технологии в държавното управление. Благодарение на своята Единна информационна система „xroad“ за обмен на данни и информация в реално време, естонските власти осигуряват интегрирана свързаност между институциите, гражданите и бизнеса. Електронната лична карта (подобна на банковите карти с чип и pin за ауторизация) позволява на всеки естонски гражданин да изпраща цифрово подписани документи и да получава официални съобщения на своя електронен адрес „име.фамилия@eesti.ee“. Администрацията не изисква никакви документи (свидетелства за съдимост, удостоверения за тежести, стикери за авто-застраховка, лицензи, дипломи и други), когато съответните факти и обстоятелства могат да се проверят служебно през „xroad“. Вземането на решения се базира на информацията от интегрирано свързаните регистри и е почти автоматизирано. Така например, когато подадете своята данъчна декларация по електронен път, системата изчислява дължимия размер и автоматично го превежда от банковата ви сметка, като прихваща надвнесените от Вас митни сборове. Естония е изградила своето електронно правителство за няколко години, срещу първоначална инвестиция от €21'000'000 (от които 70% изразходвани за хардуер). Почти цялото програмно осигуряване на естонското електронно правителство е базирано на свободни софтуерни решения, които се разработват от гражданите на Естония и не зависят от волята на чуждестранни компании.

България по линия на електронизацията e разходвала над €112'000'000 за две десетилетия, без почти нищо от обещаваното от няколко поредни правителства „електронно правителство“ да е налице. Средствата за българската електронизация потъват основно за софтуерни лицензи на продукти от Microsoft (често дори без възможност да бъдат инсталирани на морално остарелия или напълно отсъстващ хардуер в администрацията), за скъпоструващи и безсмислени обучения, командировки, презентации и огласяване на „постиженията“, а напоследък и за изграждането на широколентови трасета (по които в повечето случаи няма да има какво да се пренася). В България – въпреки, че секторът на информационните технологии е почти единствената ни действаща съвременна индустрия, държавната администрация упорито поставя българската електронизация в зависимост от чуждестранни компании и несвободни стандарти. Това не стимулира местната икономика, индустрия и иновации, и в своята същност представлява риск за националната сигурност.

Предвид казаното дотук можем без колебание да твърдим, че причината за неуспехите на България в областта на електронното управление съвсем не е липсата на средства, а по-скоро липсата на капацитет и най-вече – липсата на политическа воля за създаването на управленска среда, базирана на прозрачност и отговорност. Само по себе си изграждането на системи за електронно управление не е чак толкова трудно и скъпо – особено ако е поставено върху правилна концептуална основа и ако се осъществява координирано и последователно. Тъкмо това проваля българските опити за електронизация на управлението – въпреки колосалните разходи, направени до момента незнайно за какво. (Оставяме настрана спекулациите за осъзнат задкулисен отказ от страна на политическия елит да допусне възникването на технологична среда, която би „изсветлила“ управлението.)

Независимо от конкретната си архитектура, едно електронно правителство (и която и да било друга система за електронно управление) се състои от три взаимосвързани компонента:

единна база данни
протокол за достъп
електронна идентичност

„Единната база данни“ включва цялата информация, която администрацията събира в регистрите на различните ведомства и използва по какъвто и да било повод. Ключовият момент е информацията да бъде структурирана по единен стандарт, защото това ще позволи да бъде намирана много бързо и да бъде интерпретирана машинно при минимален риск от грешки. Така например, ако всички покани за отдаване под наем на общинска недвижима собственост се структурират по точно определен общ стандарт, дори най-елементарният търсещ алгоритъм ще може да предоставя коректна и изчерпателна справка по всички интересуващи ни критерии. Това създава възможност решенията, базирани на така структурираната информация да се вземат почти автоматично, като софтуерът бъде настроен съгласно нормативно установените изисквания и интерпретира постъпващата информация съгласно определените алгоритми.

„Протоколът за достъп“ включва единен интерфейс (дизайнерски и технологични решения) за сигурно свързване на отделните информационни масиви и за оторизиране на достъпа до тези масиви. Ключовото в случая е, че всяко ведомство и всеки потребител получава достъп до тази част от информацията, която му е разрешена по компетентност. Така например, ако желаете да получите обезщетение за безработица, заявявате това през интерфейса на бюрото по труда (наподобяващ изпращането на e-mail), а системата автоматично преглежда трудовоправния ви статус в приходната агенция, изчислява размера на обезщетението съгласно натрупания трудов стаж и нарежда сумите по вашата банкова сметка, като започва да ви изпраща съобщения за свободни работни места (по данни на агенцията за заетост), съобразно вашето образование (по данни от образователното министерство), съобразно заемани до момента длъжности (по данни на приходната агенция) и съобразно въведените от вас предпочитания.

„Електронната идентичност“ гарантира автентичност и е условие за юридическа валидност на електронните изявления. Съвременните криптографски технологии позволяват без затруднения всички лица да бъдат снабдени със сигурни цифрови подписи, вградени в документите за самоличност (с възможност за включване към USB-четец) или в sim-карти (за включване в мобилен телефон), което превръща компютъра, телефона или всяко друго устройство с подходящ интерфейс в терминал за вземане на юридически валидни решения. Цифровият подпис гарантира високо ниво на сигурност, тъй като може да се използва само при свързване на физически носител с ауторизираща парола. За изявления с по-сериозно значение е възможно добавянето и на многофакторна сигурност (например изпращане на допълнителни потвърждаващи съобщения, кодове и пароли чрез SMS или по друг начин). Такива мерки осигуряват автентичност, която в редица отношения надхвърля сигурността на действащото към момента нотариално удостоверяване и позволява повечето правно значими действия да се извършват сигурно в електронна среда, чиито характерни възможности, функции и динамика предоставят добавена стойност в деловите взаимоотношения.

Структурирането на използваната от администрацията информация в единна база данни, свързването посредством протокол за достъп между отделните компоненти от информация и съответните институции, граждани и организации, и снабдяването на последните със сигурна електронна идентичност, е необходимата инфраструктура за преминаване към електронно управление. Следваща логическа стъпка е процесите да бъдат автоматизирани на база действащата нормативна уредба. Така например, ако желаете да участвате в обществена поръчка, е достатъчно да изпратите в срок своята оферта с цифрово подписан e-mail, като системата сама проверява съгласно законовите изисквания актуалното ви състояние, липсата на задължения, съдебния статус, изискуемия организационен капацитет и реализирани обороти, и класира постъпилите оферти съгласно изискванията. Очевидно процесите могат да протичат без бюрокрация и без корупция, което гарантира справедливо вземане на решенията и освобождава пространство на хората за повече креативни занимания.

« ЗА INTERNET | ТЕРМИНАЛ 4 »