МАТЕРИАЛИ
Британският премиер предлага шифрованата комуникация да се забрани със закон
Британският премиер Дейвид Камерън по време на свое официално изказване е обявил намерението си да работи за законодателна реформа, насочена към забрана срещу използването на приложения за шифрована online-комуникация, ако приложенията не са окомплектовани със средства, позволяващи на тайните служби да разшифроват и преглеждат безпрепятствено трафика. Очаквано, Камерън се позовава на събитията от френската столица, в следствие на които в ЕС отново се заговори усилено за „борба с тероризма“ и (кой знае защо?) за затягане на контрола спрямо internet. Предвижда се доставчиците на електронни съобщителни услуги да бъдат задължени да събират, съхраняват и предоставят при поискване от службите повече данни за мрежовата активност на потребителите.
„Атаките в Париж показаха размера на заплахата срещу нас – изтъква британският премиер – и трябва да предоставим на разузнаването и службите всички възможности за охрана на хората.“ Камерън обаче пропуска да посочи как точно хората ще бъдат охранявани, като бъдат лишени от средства за гарантиране неприкосновеността на тяхната комуникация – въпрос, отличаващ се с особена актуалност в страни, където службите за сигурност не могат да гарантират дори собствената си сигурност и спазване на изискуемите етични правила от собствените им служители. Независимо от този „пропуск“ става очевиден фактът, че стремежа за блокиране на възможността потребителите да гарантират своята неприкосновеност в internet преминава на следващо, по-високо ниво.
В тази връзка – след разтърсващите разкрития на бившия сътрудник на американските служби Едуард Сноудън за разработваните от тях мащабни програми за следене на американски и чужди граждани без необходимата санкция от съд – много големи online-компании (сред които Google, Apple и други) шифроваха своя трафик като мярка за защита на неприкосновеността. Това провокира специалните служби на САЩ многократно да повдигат въпроса за шифроването като „заплаха за националната сигурност на САЩ“ или по-точно – като заплаха за възможността им безпрепятствено да шпионират гражданите. Оттогава полулегално се дискутират възможности за директна забрана на шифроването или за вграждане в достъпните за граждани технологии на своеобразни „задни вратички“ (Back Doors), които да позволяват на службите да преодоляват техните защити – по възможност без оставянето на следа.
