МАТЕРИАЛИ
Доклад на EFF: Какво научихме за следенето от 2014-та и за какво ще се борим през 2015-та
Фондацията за електронна свобода (Electronic Frontier Foundation – EFF) излезе със своя редовен годишен доклад относно тайните програми за следене, осъществявани от американската Агенция за национална сигурност (АНС). EFF базира доклада си на данни, събирани от доброволните информатори на Фондацията и на сведения, получавани по реда на федералния Закон за свобода на информацията (Freedom of Information Act – FOIA; еквивалент на българския Закон за достъп до обществена информация – ЗДОИ – бел. www.Advocati.org).
В действителност – отбелязват от EFF – някои от най-значимите данни за програмите за следене на АНС продължават да стоят в тайна. Въпреки реализирането на един от най-значимите течове на информация в американската история (авторите по всяка вероятност визират разтърсващите разкрития на Едуард Сноуден (бивш сътрудник на АНС, направил обществено достояние програмата за следене PRISM) – бел. www.SwitchFree.eu) и въпреки обещанието на американското правителство да даде повече разяснения относно програмите за следене, почти 2 години по-късно достъпът до информация продължава да бъде отказван. Например, правителството на САЩ все още отказва да отговори на простия и конкретен въпрос: Какъв тип информация събира АНС за милионите и дори за стотиците милиони шпионирани граждани по целия свят? Също така, американското правителство продължава да отказва достъп до решенията, постановявани от специалния таен съд, компетентен да се произнася относно правителствените програми за следене – Foreign Intelligence Surveillance Court (FISC).
Въпреки това – отбелязват от EFF – през 2014 г. научихме много за програмите на АНС:
- АНС следи чрез програмата „Mystic“ всяка една телефонна клетка на Бахамите и в Афганистан, и съхранява осъществените от тях телефонни разговори за 30 дни;
- АНС разработва с приоритет системните администратори по света и специалистите по информационна сигурност, ангажирани с обезпечаване сигурността на компютърните мрежи;
- АНС и нейните партньори инфилтрират зловреден код в популярни мобилни приложения (като например играта „Angry Birds“), за да могат да проникват в мобилните телефони на таргетирани лица и да събират от тях лична информация;
- АНС развива капацитет и поддържа готовност в рамките на програмата „TURBINE“ да зарази милиони компютри в която и да било точка на света със зловреден код и да разстрои по този начин internet-системите в таргетираната локация;
- АНС прихваща ежедневно в рамките на програмата „Dishfire“ до 200'000'000 текстови съобщения от потребители по целия свят – с цел последващ анализ и засичане на оперативно интересни лица, процеси и структури;
- АНС прихваща ежедневно до 55'000 изображения на човешки лица с качество, позволяващо идентифицирането им и ги обработва със специализиран софтуер за лицево разпознаване;
- АНС шпионира широк кръг от граждански лидери и изявени лица – сред които мюсюлмански лидери и активисти, адвокати, професори, държавни служители и други.
От EFF изразяват убеждението си, че цитираните програми и дейности на АНС – за чието съществуване и естество бяха разкрити сигурни и подробни данни през 2014 г. – представляват само част от ангажиментите на Агенцията и много други продължават да стоят скрити от американското общество. От EFF възлагат своите надежди на идващата 2015 г., като посочват разпореждането на Федералния съд, с което по настояване на EFF американското правителство се задължава да огласи в началото на 2015 г. скритите решения на тайния съд FISC относно правителствените програми за следене.
Друг хоризонт на действие пред EFF за 2015 г. ще бъде кампанията за ревизиране на президентската Заповед E.O.12333, даваща формално основание на АНС да осъществява масирано следене на гражданите по целия свят без обосновано предположение за престъпна дейност и без надлежно съдебно разрешение. От EFF ще настояват за променяне на цитираната Заповед, а така също – за огласяване на конкретните видове данни, които правителствените служби събират и на начините, по които получената информация бива управлявана. „Независимо дали това се отнася пред Федералния съд или пред „съда на общественото мнение“ – обобщават работата си от EFF, – през 2015 г., ние ще продължим да се борим за правото на обществото да знае.“
Друг хоризонт на действие пред EFF за 2015 г. ще бъде кампанията за ревизиране на президентската Заповед E.O.12333, даваща формално основание на АНС да осъществява масирано следене на гражданите по целия свят без обосновано предположение за престъпна дейност и без надлежно съдебно разрешение. От EFF ще настояват за променяне на цитираната Заповед, а така също – за огласяване на конкретните видове данни, които правителствените служби събират и на начините, по които получената информация бива управлявана. „Независимо дали това се отнася пред Федералния съд или пред „съда на общественото мнение“ – обобщават работата си от EFF, – през 2015 г., ние ще продължим да се борим за правото на обществото да знае.“
