МАТЕРИАЛИ
Европейският парламент отхвърли Директивата за авторското право в единния цифров пазар
Вчера Европейският парламент отхвърли с 318 гласа „против“ при 278 „за“ и 31 „въздържали се“ предложения проект на Директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Директивата се връща за изменяне и допълване, което се очаква да се случи през есента тази година. Решението е от критична важност за свободата в internet, тъй като в първоначално предложената й редакция Директивата би засегнала част от базисните функционалности на Световната мрежа.
Както е известно, internet възниква като система за свързване между отдалечени един от друг информационни ресурси. Тази система още от старта си разчита на т.нар. web-директории – списъци с препратки, структурирани по интересни за потребителя критерии. Това позволява на потребителя – без да познава точното местоположение и съдържание на експоненциално увеличаващите се информационни ресурси – да намира тези от тях, които са релевантни на нуждите му.
Истинска революция в internet е появата на т.нар. „търсещи машини“ (Searching Engines), които представляват своеобразни „динамични web-директории“, структуриращи се на базата на специална логика за търсене и ръчно въведени от потребителя критерии. Алгоритъмът и критерият генерират резултат – определено извлечение от съществуващите данни, което предоставя препратки към резултатите, стоящи възможно най-близките до едно специфично търсене.
Следващ революционен момент в internet е появата на т.нар. „internet 2.0“ – информационна мрежа, в която потребителят вече не е пасивен читател в застинала библиотека, а активен съавтор, който коментира, блогва, поддържа си „стена“ в любимата социална медия или създава собствен web-сайт за минути; internet премахва непроницаемата до неотдавна стената между читатели и издатели, между зрители и редактори, между продуценти и автори; internet „дава думата“ на всеки, който желае да се изкаже пред публиката.
Открито писмо
Защо Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар е толкова важна за свободата в internet?
Два нормативни текста от Директивата, които вчера бяха отхвърлени от Европейския парламент, биха ликвидирали свободата в internet – такава, каквато я познаваме и каквато я описахме по-горе.
В предложената си редакция чл 11 „Закрила на публикациите в пресата при цифрово използване“ от Директивата препраща към чл. 2 и чл. 3, §2 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. Тази система от разпоредби предоставя право на собствениците на съдържание да забранят цитирането или поставянето на препратка към това съдържание, или да изискват заплащане за това. Подобно „право“ би ликвидирало изначално мрежовия характер на internet, би монополизирало информацията и практически би ликвидирало web-ресурси като Google или Wikipedia в познатия им вид; би сложило край на новинарски и научно-изслеедователски сайтове, цитиращи в своите публикации източници и доказателства, и позволяващи интегриране на информацията по безпрецедентния начин, станал възможен благодарение на Световната мрежа.
В предложената си редакция чл 13 „Използване на защитено съдържание“ от Директивата предвижда задължаване на всеки собственик на web-сайт, който позволява добавяне на коментари, постове или други публикации от страна на потребителите, да пусне в действие алгоритми за предварително автоматизирано отсяване на добавяното съдържание, щото всяка единица информация, за която има съмнение да е нарушение на права, да бъде предварително блокирана и изобщо да не достигне до публикуване. Последиците от подобна регламентация биха били опустошителни за „internet 2.0“ на активно участващите потребители.
Това ще сложи край на свободната комуникация, креативността, журналистиката, изкуството. На първо място – подобни алгоритми не биха могли да функционират, ако не включват технологии за „изкуствен интелект“ – което не е по силите на никой обикновен блогър, малко издателство или локално новинарско студио. Това означава тези дейности или да бъдат закрити, или да бъдат поставени в зависимост от благоволението на големи корпорации, които евентуално биха им предоставили възможност да ползват разработени за целта технологии за автоматизирано предварително филтриране.
На следващо място – това ще постави преграда пред цитирането за журналистически, научни или художествени цели, а така също – ще цензурира всякакво съдържание, което невинно се оказва в полезрението на рекламни табла, брандирани корпоративни обекти или маркови продукти. Един алгоритъм, базиран на технологии за „изкуствен интелект“, трудно ще направи разлика между кражбата на авторски права и създаването на художествен шарж или цитирането в новинарски репортаж.
Не случайно Фондация „Електронна граница“ (EFF) излезе със специално Открито писмо против Директивата в предложения й вид и редица от основоположниците на internet се изказаха в подкрепа на това писмо.
За щастие Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар не беше приета в предложения й вид. Това обаче не означава, че през есента няма да бъде предложена с нови сили – още повече, че истинските последици от чл.чл. 11 и 13 в предложената им редакция не са достатъчно широко дискутирани в обществото и отсъства задоволително разбиране за начина, по който биха се отразили на internet.
