МАТЕРИАЛИ
Нова Зеландия изключва софтуера като обект на патентна защита и по този начин ще стимулира иновациите
Нова Зеландия прие ново законодателство в областта на регистрацията на патенти, което ще замени предишната нормативна уредба (датираща от 1953 г. и напълно несъобразена с естеството на софтуерните продукти – бел. www.Advocati.org). Новото законодателство изобщо изключва софтуера като обект на патентна защита. Мярката беше предложена още преди 5 години и подкрепена от внушителен брой софтуерни разработчици, но приемането й беше възпрепятствано в максимална степен от лобитата на мултинационални софтуерни компании, които поддържат патентоването на софтуера и осигуряването по този начин на конкурентни предимства.
Крейг Фос (министър на търговията на Нова Зеландия) приветства актуализацията на патентното законодателство и изтъква, че промените са важна стъпка за стимулиране на развойната дейност и иновациите в Нова Зеландия. Новото патентно законодателство предоставя по-гъвкави механизми за използване и развитие на технологиите. „Чрез прецизирането на дефиницията за това какво подлежи на патентна закрила, даваме на иновативните компании в Нова Зеландия по-голяма гъвкавост за адаптиране и подобряване на съществуващи изобретения, като същевременно продължаваме да защитаваме истинските иновации“, заявява министърът. Законопроектът се определя като „пробив“ от Пол Матюс, главен изпълнителен директор на Института за специалисти по информационни технологии (IITP), който поздрави министър Фос веднага след обявяване на законодателното решение.
Първи вариант на Закон за патентите е бил предложен още през 2008 г. През 2010 г. е препоръчана от страна на софтуерни експерти (94% от анкетираните членове на IITP) цялостна забрана на софтуерните патенти – с цел стимулиране на иновациите и предоставяне на свободен достъп до технологични идеи. Въпреки това обаче, под засиления натиск на големи софтуерни компании законодателното нововъведение става факт едва сега. „Патентната система не работи по отношение на софтуерните продукти, защото е почти невъзможно за новите технологични компании да създават напълно нов софтуер, без да нарушат някой от стотиците хиляди софтуерни патенти, често признавани дори за съвсем очевидни софтуерни процеси и технологии“, заявява изпълнителният директор Пол Матюс – „Днешното историческо законодателно решение ще подкрепи нашата развойна индустрия и иновативни технологии, и ще излъчи ясно послание към останалата част от света – че Нова Зеландия няма да толерира злонамереното ограничаване на софтуерното развитие.“
Патентното право се изразява в признаване на изключителни права над определен технологичен модел, процес, резултат – с цел предоставяне възможност на изобретателя да се облагодетелства от своето изобретение, като отстъпва по свое усмотрение правото на трети лица да използват изобретението му. Тъй като обаче базови процеси и технологии в областта на софтуера са патентовани от определени компании и много по-нататъшни хардуерни разработки се проектират на базата на тези патентовани процеси и технологии, за новите IT-компании става практически невъзможно да встъпят в каквато и да било развойна дейност, без да засегнат вече защитени от патентното право блага. Това до известна степен монополизира информационните и комуникационните технологии, и спъва технологичното развитие. По този начин се постига тъкмо обратният ефект на това, което теоретично се твърди по отношение на патентоването – вместо чрез осигуряването на изключителни права изобретателят да бъде поощряван да създава още изобретения, той бива насочван от патентната система към това да бди никой да не използва постиженията му, освен с изричното му разрешение. Често такова разрешение не е икономически изгодно да бъде предоставяно – например за да се запази определено конкурентно предимство или монополно (олигополно) положение. Ето как патентното право от гаранция за прогреса се превръща в средство за спиране на прогреса и гарантиране интересите на лица, които вече са съумели да патентоват определени ключови технологии. В този смисъл решението на новозеландския законодател може да се окаже възлов момент в стимулирането на иновациите и осигуряването на софтуерен просперитет.
