МАТЕРИАЛИ
ФБР опитва да се освободи от съдебната защита при следене на потребителите в internet
Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ пристъпи към преразглеждане на съществуващите Федерални правила за криминално разследване и по-специално – за опростяване на процедурата, по която се издават разрешения на американските тайни служби да следят потребители в internet и да проникват в техните информационни ресурси.
Към настоящия момент правилата изискват за всеки отделен случай службите да представят доказателства пред съда, навеждащи към тяхното обосновано предположение, че лицето или лицата, чието следене се иска, са свързани с тежка криминална дейност; едва след като съдът се убеди в наличните доказателства, издава заповед за извършване на проследяването, която ограничава действията на службите по продължителност, по вида на прилаганите способи и по лицата, спрямо които разрешените способи ще бъдат приложени. Цитираните правила са наложени от Четвъртата поправка от Конституцията на САЩ, която защитава гражданите срещу необосновани претърсвяния, обиски, преглеждане на кореспонденция (в това число – internet-трафик). По този начин правомощията на силовите служби се поставят в разумни граници за защита на свободата и демокрацията. Ако бъде допуснато отклонение от процедурите, службите рискуват всяко тяхно разследване да бъде спряно, а внесените в съда обвинения да бъдат отхвърлени (дори и когато са основателни).
Заявените от ФБР намерения са насочени към това процедурата за разрешаване на проследяването в internet да бъде „опростена“ – като се предвидят изключения от общия ред, при които съдът се задължава да издаде разрешение и без да бъде убеждаван с представянето на каквито и да било предварителни доказателства. Според ФБР използването на каквито и да било технически средства за защита, шифроване или скриване на информацията и трафика (например VPN, Tor, TrueCrypt и други) трябва да се разглежда само по себе си като достатъчно основание съдът незабавно да разреши на службите да организират исканото проследяване, включително като извършат конфискация на компютърното оборудване с цел разбиване на шифровъчните технологии и преглеждане на „укриваното“ съдържание.
Искането на ФБР кореспондира по съмнително еднозначен начин със скорошните изказвания на министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън, според когото шифровъчните технологии изобщо трябва да бъдат забранени за използване от обикновените граждани; напомня по също толкова еднозначен начин и промените от 2010 г. в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) у нас, когато доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи и услуги бяха задължени да събират и предоставят при поискване от службите трафични данни за своите потребителите. Първоначалният опит на МВР да се снабди с интерфейс за директен, безпрепятствен и безконтролен достъп до данните бяха осуетени от масирани граждански протести и законодателят се видя принуден „да отстъпи крачка назад“, като задължи МВР да изисква предварително съдебно разрешение. Едва ли без специален умисъл за това, обаче, законодателят „забрави“ да задължи МВР да прилага към своите искания каквито и да било доказателства за основателността на своите искания – което превърна съдебната инстанция в един вид „пощенска кутия“, натоварена с простото приподписване на решенията на МВР да се снабди с едни или други трафични данни, събирани по задължение от доставчиците за всеки един потребител в нашата страна.
