МАТЕРИАЛИ
Apple обсебва съдържание от личните компютри на потребителите
Джеймс Пикстоун (James Pinkstone) е потребител на MacBook-компютър със софтуерно осигуряване от Apple, който съхранява на своя твърд диск близо 122 GB музикални файлове, част от които – негови авторски произведения (Пикстоун е композитор). В един момент, след като се абонира за предлаганата от Apple музикална услуга „iTunes“, той установява, че цялата му дискография е изтрита от твърдия диск. След като не намира решение в никой от потребителските форуми, той се свързва с отдела за поддръжка на Apple и от там му отговарят, че дискографията му е изтрита от личния му твърд диск именно чрез услугата „iTunes“; файловете му са качени в „облачния“ iCloud сървър на Apple и от там той може да ги ползва, докато ползва услугата „iTunes“. Не са пощадени дори авторски произведения на Пикстоун, а някои редки композиции от твърдия му диск дори не са разпознати правилно при автоматизираното конвертиране и са подменени с подобни по звучене популярни произведения. Това провокира Пикстоун в своя блог да повдигне следните четири ключови въпроса:
- Ако Apple изтрива файловете от твърдия диск на личния компютър и поставя копия от тях в своите „облачни“ сървъри, това означава, че достъпът до собственото цифрово съдържание се опосредства от наличието на internet-свързаност; без такава свързаност в конкрения момент достъпът до собственото съдържание (включително когато това съдържание е личен авторски продукт) става невъзможно. Така Apple се превъщат в подредник, от когото зависи достъпът включително до собствени интелектуални продукти.
- Не винаги алгоритъмът на Apple успява да разпознае правилно конкретната музикална композиция. Пикстоун дава пример с ранна версия на популярна песен, записана в твърдия му диск, която алгоритъмът е приравнил на по-късно пуснатата и широко известна версия, при което ранният оригинал е бил изтрит. Така Apple практически ликвидират съществуването на редки версии на произведения, като ги свеждат до по-масовите и широко разпространени техни варианти.
- „Облачните“ iCloud сървъри на Apple и internet-свързаността с тях далеч не винаги е достатъчно бърза. За да възстанови файловете от своята дискография на твърдия си диск, Пикстоун по груби изчисления ще трябва да сваля своето изтрито преди това цифрово съдържание близо 30 часа.
- Но дори и да бъде свалено обратно изтритото цифрово съдържание, е налице още една неприятна изненада. Всичките .wav файлове с високо качество на звука са конвертирани в .mp3 формат и качеството е чувствително занижено. Някои от файловете дори са конвертирани в собствения на Apple .aacs формат, който потребителят изобщо няма право да използва без изричното разрешение на Apple! Така включително собствени авторски произведения на Пикстоун стават недостъпни за него, освен ако компанията му разреши да ги използва.
Пикстоун преминава и през Общите условия на Apple за ползване на услугата „iTunes“, където в §1 на Глава „Музикална библиотека iCloud“ междувременно е споменато, че „Музикалната библиотека iCloud се включва автоматично, когато настройвате Вашия Apple-абонамент за музика“. Тоест, по подразбиране системата е настроена така, че цялата дискография от личния компютър да бъде качена в „облачния“ сървър iCloud, конвертирана в .mp3 или дори в собствения на Apple .aacs формат и изтрита от собствения твърд диск, за да бъде достъпна само във влошени версии от сървърите на Apple; респективно, дори и да представлява собствени авторски произведения, става достъпна само при условие, че е налице валиден Apple-абонамент за музика.
По-нататък Пикстоун цитира и §2 от главата „Отказ от отговорност“, където на потребителя изрично се вменява, че „използването на или невъзможността за използване на музикални услуги от Apple е на собствен на потребителите риск; музикалните продукти и услуги от Apple идват „във вида, в който са“, и „по начина, по който са“, без гаранции от какъвто и да било вид“. Пикстоун цитира и §3 от главата „Отказ от отговорност“, където четем, че „нито Apple, нито неговото ръководство, служители, клонове, подизпълнители или лицензодатели са отговорни за каквито и да било (...) щети, произтекли от използването на музикални услуги от Apple, включително и за каквито и да било други претенции, произтичащи от използването на такива услуги“.
Пикстоун в крайна сметка успява да възстанови своето цифрово съдържание благодарение на създадено от него резервно копие на друг твърд диск, няколко седмици преди настъпването на описания инцидент. Amber, служителка от отдела за поддръжка на Apple, на която Пикстоун се оплаква за проблема, признава, че не използва услугата „iTunes“ тъкмо поради тази причина; и разказва за много други потребители, които са загубили цялата своята дискография след първоначалния тримесечен безплатен абонамент за „iTunes“, като музикалните им файлове междувременно са били прехвърлени в iCloud и стават недостъпни без плащането на абонамент.
По-нататък Пикстоун цитира и §2 от главата „Отказ от отговорност“, където на потребителя изрично се вменява, че „използването на или невъзможността за използване на музикални услуги от Apple е на собствен на потребителите риск; музикалните продукти и услуги от Apple идват „във вида, в който са“, и „по начина, по който са“, без гаранции от какъвто и да било вид“. Пикстоун цитира и §3 от главата „Отказ от отговорност“, където четем, че „нито Apple, нито неговото ръководство, служители, клонове, подизпълнители или лицензодатели са отговорни за каквито и да било (...) щети, произтекли от използването на музикални услуги от Apple, включително и за каквито и да било други претенции, произтичащи от използването на такива услуги“.
Пикстоун в крайна сметка успява да възстанови своето цифрово съдържание благодарение на създадено от него резервно копие на друг твърд диск, няколко седмици преди настъпването на описания инцидент. Amber, служителка от отдела за поддръжка на Apple, на която Пикстоун се оплаква за проблема, признава, че не използва услугата „iTunes“ тъкмо поради тази причина; и разказва за много други потребители, които са загубили цялата своята дискография след първоначалния тримесечен безплатен абонамент за „iTunes“, като музикалните им файлове междувременно са били прехвърлени в iCloud и стават недостъпни без плащането на абонамент.
„От 10 години казвам на всички: пазете си медийните файлове – предупреждава Пикстоун. – Ще дойде време, когато няма да можете да си купите нито един филм. Ще купувате само правото да гледате филма, а online-киното ще го стриймва за вас. Ако компаниите, предоставящи филма, решат да не гледате този филм или променят нещо в Общите условия за ползване, ще имат силата да ви откажат достъп. Те ще могат да променят историята и да ви принуждават да плащате за ползването на неща, които по-рано сте можели да купите веднъж завинаги. Информацията постепенно ще стане услуга, а не ваша собственост. Дори за достъп до информацията, която вие самите създавате, ще е необходимо да плащате, при това нееднократно.“
Свързахме се с юристи от www.Advocati.org, които помолихме за коментар върху представения от Пикстоун проблем. Колегите са категорични, че цитираните Общи условия на Apple за ползване на услугата „iTunes“ влизат в противоречие с редица императивни норми на българското и европейското законодателство – независимо от опита на технологичната компания да „изтегли“ всички спорове във връзка с нейната дейност на американска земя и да игнорира по този начин националните законодателства на държавите, където пребивават потребителите.
Така например българският Закон за защита на потребителите (ЗЗП), до голяма степен синхронизиран с относимите норми в правото на ЕС, задължава доставчика на продукти и услуги да представи на потребителя определена предварителна информация за предлаганите продукти и услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 11 от ЗЗП, тази информация включва „условията за употреба на стоката или услугата, влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или използване“. Чл. 5, ал. 2 от ЗЗП определя информацията да бъде „вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема“. И въпреки, че в Общите условия на Apple принципно е посочена възможността файловете от личния твърд диск да бъдат изтрити и заменени от други на „облачния“ сървър iCloud, това е споменато „между другото“, по труден за разбиране начин. Обстоятелството, че форматът ще бъде сменен и качеството занижено, не е посочено. Не е посочено и това, че при автоматизираната обработка е възможно едни версии на произведенията да бъдат заменени с други, близки по звучене. Експлицитно не е посочено и това, че след преместването им в iCloud собствените файлове ще станат недостъпни, ако абонаментът за услугата „iTunes“ бъде прекратен.
Опитът на Apple да заобиколи тези задължения е правно недопустим, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗП, „потребителят не може да бъде лишен от защитата, която му се предоставя от законодателството на държава-членка на ЕС, (...) когато договорът от разстояние (...) има тясна връзка с територията на тази държава-членка“. Дори потребителят да би се отказал от гарантираните му от закона права и защита, отказът му съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба се счита за недействителен.
Практиката на Apple да изтрива музикални файлове от личните твърди дискове на потребителите и да заменя същите с други, достъпни само при наличие на абонамент за услугата „iTunes“, е нелоялна по см. на чл. 68г от ЗЗП, защото „противоречи на изискването за добросъвестност“: няма нищо добросъвестно в това собственото на потребителите съдържание да бъде обсебвано от компанията-доставчик и оттук насетне достъпът до това съдържание (дори в преработен вид и с влошено качество) да бъде отдаван под наем на същите тези потребители. Практиката е също така агресивна по см. на чл. 68з от ЗЗП, защото „от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на (...) злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител“.
Твърдението, че разглежданата практика е агресивна, издържа и на легалната преценка по чл. 68и, т. 4 от ЗЗП, според която „при извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага (...) злоупотреба с влияние, се вземат предвид (...) налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец“: ако потребителят изпълни такова свое намерение, той просто остава без своите, вече недостъпни от сървъра iCloud музикални файлове.
