МАТЕРИАЛИ

Австралийската избирателна комисия (АИК) отказва да направи публично достояние изходния програмен код на софтуера, чрез който се определят резултатите от провежданите в страната политически избори. Отказът е постановен по повод молбата на австралийския юрист и експерт по компютърни технологии Майкъл Кордовър (Michael Cordover) от щата Тасмания, който през месец октомври.2013 г. подаде искане за достъп до обществена информация съгласно австралийския Закон за свобода на информацията (аналог на българския Закон за достъп до обществена информация). Постановеният от АИК отказ е обжалван пред Сената (горната камара на австралийския парламент, която също се излъчва чрез изчисляване на гласовете посредством спорния софтуер и в случая действа като касационна инстанция). Сенатът потвърждава отказа и решението му е окончателно.

Отказът на австралийската държава да даде достъп о кода на софтуера е мотивиран с нелепото обяснение на министъра на външните работи (очевидно лишен от всякакво разбиране относно информационните технологии), че при евентуално публикуване на изходния код „системата ще се окаже беззащитна пред хакерите и манипулациите“. Всъщност е точно обратното – именно разкриването на кода гарантира, че алгоритъмът функционира законосъобразно и откритите слабости се отстраняват своевременно. Още по-нелеп е следващият мотив към отказа – че кодът на софтуера е обект на авторски права по сключения с компанията-разработчик търговски договор и представлява търговска тайна. Подобен мотив е неприложим, ако софтуерът е предназначен за формиране на демократично избираната власт в страната. Такъв софтуер и правата върху него не могат (не бива) да бъдат обект на частни търговски отношения и по същността им следва да се разглеждат като изключителна държавна собственост (такава, която е в интерес на цялото общество и не може да става предмет на частни отношения). Възможността кодът на такъв софтуер да бъде проверяван и законосъобразното му функциониране да бъде гарантирано чрез свободни обществени проверки се явява категорично надделяващ интерес над всякакви частни търговски отношения.

Аналогичен е проблемът с програмния код на софтуера, използван от Централната избирателна комисия (ЦИК) в България. Кодът е разработен от „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД и представлява предмет на частни търговски отношения. Отправеното до ЦИК искане от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) през 2013 г. кодът да бъде публикуван, „за да се прекратят тиражираните в публичното пространство съмнения за някаква възможност за манипулации от страна на преброителя“, е отклонено с аргумента, че „така всеки ще може да бърка в кода и да манипулира резултатите“. Държим да разясним за несведущите членове на ЦИК, че познаването на изходния код е познаване на начина, по който софтуерът работи и генерира резултати – което е твърде различно и няма нищо общо с това да бъде осъществен физически достъп до информационната система на ЦИК или до администраторската парола за нейното манипулиране. Повторен отказ на ЦИК беше постановен и през 2014 г. (непосредствено преди изборите за европейски народни представители), с аргумента, че „сега не е моментът“ и, че „отварянето на кода може да доведе до проблеми“. По този начин България продължава да стои твърде далеч от стандартите за отворени данни и прозрачно управление, които са основен стълб на съвременната демокрация и които на приказка залягат във всички относими програмни документи – както в България, така и в Европейския съюз.