МАТЕРИАЛИ
Пентагонът изследва тайно и моделира поведението на потребителите в социалните мрежи чрез DARPA
Британското издание Guardian публикува материали, от които става ясно, че американските военни са провеждали задълбочени изследвания над употребата на социалните мрежи с цел моделиране поведението на потребителите. Операцията е осъществявана чрез финансираната от Пентагона Агенция DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency – Агенция за задълбочени изследователски проекти в отбраната), която започва своята дейност в областта на военните технологични изследвания от 1958 г. (като включва в своите постижения работата по предшественика на съвременния internet – ARPANET, прототипа на .onion-технологията TOR и други).
Guardian базира изследванията си на официални публикации на DARPA във връзка с осъществяваната от Агенцията програма SMISC (Social Media in Strategic Communications – Социалните медии в стратегическата комуникация). „Програмата SMISC си поставя за цел разработката на нова наука, която да се занимава със социалните медии, основаваща се на наскоро появилата се технологична база – четем от страницата на програмата. – Посредством програмата SMISC Агенцията DARPA търси начини за разработването на инструментариум за подкрепа на чо вешки оператори за борба с дезинформацията и кампанийните измами, и замяната им с достоверна информация“. Видно от официалния сайт на програмата SMISC, Агенцията DARPA взаимодейства активно с американската Национална академия на науките, Технологичния гигант IBM, Технологичния институт в Джорджия, Университетите в Южна Калифорния, Индиана, Мичиган и други технологични и научни структури, изцяло или отчасти финансирани от Американската армия.
От цитираните отбранителни изследвания са били пряко засегнати редица социални сайтове, сред които Facebook (с тайно изследване психологията на 689'003 потребители от 2012 г. чрез манипулиране на новинарските емисии), Twitter (с анализ на начина, по който активистите на Движението „Occupy“ използват мрежата за своето оперативно организиране), Kickstarter (с изследване на начина, по който възникват нови бизнес-идеи и startup-предприятия), Pinterest (с анализ на влиянието, което изображенията на човешки лица оказват при „харесване“ на посланията), Digg и Reddit (с анализ на начина, по който потребителите формулират и популяризират новини) и много други. Сред конкретните теми, с които се занимават изпълнителите на програмата SMISC, намираме такива като „Таргетиран контрол над сложни мрежи“, „Дизайн на моделите на мислене“ и други.
Програмата се занимава с изследване влиянието на социалните мрежи – включително анализ на емоционалните влияния в обществото от публикации в социалните мрежи за популярни личности като Лейди Гага (Lady Gaga), Джъстин Бийбър (Justin Bieber) и други, разработване и тестване на военна роботика с отдалечено управление, провеждане на мащабни пропагандни кампании в електронна среда (включително при воденето на кибер-войни) и други, насочени към анализ и моделиране на цялостното обществено поведение, поддържане на пропагандни щитове и нанасяне на точкови информационни удари срещу противника. „Тъй като всеки потребител е потенциален разпространител на информация в социалните медии чрез възможността му да споделя съобщения с други потребители, нашата работа има за цел да идентифицира и да ангажира правилните потребители на социални медии в точното време, за да способства за разпространяване на информацията, която [ни] е необходима – пишат в своята официална страница изпълнителите на проекта. – За да постигнем това, SMISC ще се фокусира върху изследване на езиковите знаци, модели на протичане на информацията и локализиране на генерираните и разпространявани чрез социалните медии настроения“. От горното става ясно, че американските служби за сигурност не само следят и структурират подробно достъпната информация в internet, но също така разработват технологии за нейното манипулиране до степен, която в един следващ момент вероятно ще се окаже достатъчна за предизвикването на масови настроения или тяхното „изтриване“ от съзнанието на големи групи потребители.
